Article
Беше тъмна, като в рог, нощ. На тракийския планински релеф се водеше ожесточена битка. Римляните бяха два пъти повече от тракийците, но въпреки това губеха битката. Лагерът им бе полуразрушен и по всичко личеше, че тракийците щяха да си запазят територията. Но в ръкава на ромеите имаше скрит коз...
Войните внесоха полумъртвия човек в шатрата.
-Как мислиш Гор, дали ще преживее нощта?
-Честно казано не знам, но по-добре се тревожи за собствения си живот, Арн!
-Но битката почти е спечелена! Не знам как римляните ще обърнат играта в тяхна полза. Все пак сме си на наша територия!
-Само защото се сражаваме в Тракия, не значи, че ще победим, Арн!
-Слушай Гор! Ние с теб сме ветерани! Сражавали сме се за Тракия от толкова дълго време...
Прозвуча боен рог.
-Гор това не е ли рогът на…
-Подкрепленията им от изток! Бързо! Да се връщаме на фронта!
-Но ако слуховете са верни, пред нас се изправя четири хилядна армия!
-Арн! Знам срещу какво ще се изправим след малко! Но ни остава само да се бием!
-Хей Ферлий!
-Какво?
-Тука в шатрата намерих някакъв войник в безсъзнание, завит с одеяло! Какво да го правя?
-Айде тегли му ножа и да тръгваме! И без това победихме тракийците и си набавихме доста роби и робини! За какво ти е някакъв полумъртъв войн?!
-Не знам, Ферлий...Твърде брутално ми изглежда да убия болен човек.
-Ох...Винаги си бил състрадателен, Фарън...
-Така си е...Но все пак нали вече съм началник на чистачите в западното укрепление. Ако оцелее ще мога да го използвам за работник!
-Добре де, само не ми мрънкай, братко! Ето там има носилка, с която вероятно са го донесли. Давай да го сложим на нея и да го отнесем при командира. Той ще ти каже какво да правиш по-нататък.
-Благодаря ти братко, ти си един от малцината, които не се дразнят от това, че съм жалостив.
-Хахаа, и представа си нямаш!
Мъжът отвори рязко очи. Разбра, че е легнал на носилка и видя, че двама яки римляни го носят.
-Къде съм...
-Я, спящата красавица се събуди!- каза първият от носачите.
-Можеш ли да ходиш войнико? Ръцете ми отмаляха!- каза вторият.
-Не знам... Един от вашите стрелци ме простреля в корема, но сега виждам, че стрелата е извадена и раната е зашита. Но защо не ме убихте, след като чрез победата ви си набавихте толкова роби и робини?
-Заради господарят Фарън. Той те е открил да лежиш в една шатра преди два дни и нали си е състрадателен, реши да ти даде втори шанс за живот- ухили се първият носач.
-А благодаря...Но все пак кой е той?
-Ами управител e на общество от осакатени войни, които не могат да сe бият, но не са изплатили пълния си дълг към императора!- каза първият носач.
-И за това на тях се дава да чистят около и в укрепленията на западните окупирани територии.- каза вторият носач.
-Аха. Ами оставете носилката на земята, за да проверя дали ще мога да направя няколко крачки!-каза войнът.
Носачите оставиха носилката и той стана. Откри, че почти е възвърнал силите си. Имаше добро сърце и затова осведоми носачите, че вече ще се справи сам. Те го оковаха в най-задната колона на робите. Изведнъж той осъзна две неща.
Първото бе, че е много гладен и помоли да му донесат малко храна, но носачите му отговориха, че за съжаление им е забранено да дават храна на който и да било от робите. Но докато му разказваха това, вторият скришом му подаде къшей сух хляб. Войнът благодари и продължи да ходи след робите, повечето от които едва пристъпваха. Личеше си, че са изгубили всякаква надежда. Много от лицата им му се струваха познати, но никой не го поздрави. Може би му завиждаха, че два дни е бил носен, докато те са ходели оковани.
Второто нещо, което осъзна бе, че не може да си спомни собственото си име. Колкото и да се опитваше, колкото и да се ровичкаше в спомените си, не успя да се сети как се казва. И затова продължи да ходи смълчан, мислейки си какъв ли ще е животът му отсега нататък.
След първоначалното си добро настроение, безименният войник започна да става доста агресивен. Колоната от римски завоеватели и роби, вървеше по необичайно пустата и гореща местност вече седмица, а на робите се даваше храна един път на два дни. Половината от клетниците бяха загинали от обезводняване, защото водата бе оскъдна и не се хабеше за робите. Но за късмет на безименния войн, към него се отнасяха със специално внимание. Симпатиите към него се покачиха значително, когато войнът ступа набързо един нахален римски войник, който си мислеше, че може да прави с робите каквото си иска. Въпреки, че войнът бе за момента роб, като другите нещастници, на него всеки ден му се даваха храна и вода, а и Фарън често идваше да си приказват, защото бе забелязал, че войнът е с добро сърце, перфектно владее меча и е много интелигентен.
Но раздразнението му се дължеше заради друго. Робите забелязаха, че към него се обръщат като с римлянин и това страшно много ги ядосваше. На няколко пъти се събираха по 10-тина човека и се опитваха да го удушат, но без успех. Напротив- при тези нападения, колкото и да не го искаше, войнът убиваше по няколко от нападателите.
А за римляните тези нападения бяха най-доброто зрелище! Когато пазачите разбираха, че пак ще има убийства и спречквания между робите и война, те извикваха началниците си и всички се нареждаха да гледат и да залагат.
Та затова безименният беше станал доста агресивен. А и постоянната воня на урина и изпражнения, която се носеше от робите, караше стомахът му да се свива и той често повръщаше.
Но пленникът беше умен човек и знаеше, че когато пристигнеха в окупационните територии на римляните, нямаше да е обикновен чистач...
Войнът усещаше нещо странно във въздуха. Обзе го същото чувство, което изпита преди да го уцели онази стрела- това бе усещане, че може да се размине с живота...
Изведнъж нещо черно затъмни слънцето. И римляните и тракийците започнаха да крещят от страх. Сърцето на безименният войн спря- това бяха стрели- безброй много стрели!!!
Първият залп падна. Почти всички роби измряха моментално, защото нямаха щитове, зад които да се скрият. От римляните умряха доста, включително братята Фарлий и Фарън. Някой от войниците извика:
-Отстъпление!!!
Всеки се разбяга накъдето му видят очите, без робите, които бяха оковани и само можеха да гледат как идваше втори залп от стрели...
Безименният бе един от тях. Той някак си бе успял да избегне стрелите, като бе застанал зад един много близък голям камък. Сега мислеше трескаво и без много колебание се навря под труповете на мъртвите роби и по този начин стрелите щяха да валят върху труповете, а не върху него.
След втория последваха още пет залпа. Стотина римляни се спасиха, като избягаха надалеч. Безименният също бе жив но върху труповете, под които бе легнал се бяха присъединили още десетина и сега той не можеше да се измъкне! Сам си беше направил капан...
Усещаше как започва да се задушава. Едва си поемаше въздух... Чувстваше, че ще умре...
И тогава прозвуча боен рог...
Безименният започна да вика с всички сили. Чу някакви гласове и усети, че няколко човека махат труповете над него. Вече можеше да диша. Вече можеше да вижда. Но това, което зърнаха очите му, го накара да помоли боговете за помощ.
Пред него стояха двe високи около два метра създания, въоръжени до зъби. А лицата им... Ами до сега не бе виждал такива хора... Те бяха плешиви, с огромни рога на главите си, с големи котешки очи с червени зеници и с дълги, остри зъби. Единият изръмжа нещо на другия, но войнът не ги разбра. И тогава осъзна, че е заобиколен от такива същества. От поне двайсет хиляди добре въоръжени изроди. Осъзна, че сигурно няма да го изядат, защото имаше около три хиляди трупа, с които да се хранят.
До където му стигнеше погледа, виждаше само такива същества. И интересното бе, че всички бяха горе долу еднакви на ръст.
Изведнъж, както ги гледаше, най близкото от чудовищата замахна с юмрук към главата му. Войнът с ловко движение избегна удара, след това за секунди взе един паднал меч и отряза главата на нападателят. Никое от съществата не изкрещя ядосано. Всички започнаха да разговарят помежду си, като издаваха гърлени звуци. Ясно си личеше, че бяха силно впечатлени от уменията на героя.
Внезапно десет от съществата го нападнаха. Той мигновено уби три от тях, но другите го удариха по няколко пъти и той се свлече в безсъзнание...
Войнът се събуди. Лежеше в мръсна, тясна килия. Веднага усети смрадта около себе си и откри от къде идваше тя- килията бе пълна с обезобразени, започнали да гният, трупове на хора. Тя бе тъмно помещение, само с един прозорец, през който се прецеждаше тъмночервената светлина на залязващото слънце.
Разбира се, бяха му взели оръжието, но това, което го учуди много, бе, че през решетките можеше да види, че се намира в голяма зала на пещера. В нея имаше още две килии.
И едната от тях не беше празна... В отсрещната килия лежеше, доколкото можеше да види в мрачното помещение, опърпан, мръсен и ненормално хърбав мъж.
Войнът извика:
-Кой си ти?!
-Ти...Ти си жив?!- отговори затворникът.
-Ами жив съм. Току що се свестих. Къде съм?!
-В пещерата на обречените или поне такова име и дадох. – засмя се човекът.
-Вчера две от гадните същества те довлякоха тук. Реших, че ще ме ядат и се уплаших адски много, но те просто те хвърлиха в отсрещната килия, поогледаха ме, избоботиха си нещо, и си отидоха.
-Чакай малко! За какво им е да ни затварят в тези мръсни килии, вместо да ни използват?!- каза войнът.
-Не знам. Аз съм тук от около три- четири месеца, ако ми е останала някаква представа за времето...
-Ти си тук от толкова дълго?! Но какво ядеш? Какво пиеш? Да не би създанията да те хранят?!
-Ахаха, ти си бил доста забавен... За съжаление, никой не ми е давал храна и вода.- каза тихо затворникът.
-Но как по дяволите си оцелял?!
-Нямаше да успея без Джин... Всъщност, той ме научи да ловя плъховете и да прецеждам сутрешната влага...
-Аха... А къде е този Джин сега?
-Ами, този с шапката.- затворникът говореше за най-запазеният от труповете. Той сигурно бе починал наскоро.
-О...Съжалявам много.
-Недей. Джин бе добър човек. И той не знаеше много за тези същества
About the game:
USA as a world power? In E-Sim it is possible!
In E-Sim we have a huge, living world, which is a mirror copy of the Earth. Well, maybe not completely mirrored, because the balance of power in this virtual world looks a bit different than in real life. In E-Sim, USA does not have to be a world superpower, It can be efficiently managed as a much smaller country that has entrepreneurial citizens that support it's foundation. Everything depends on the players themselves and how they decide to shape the political map of the game.
Work for the good of your country and see it rise to an empire.
Activities in this game are divided into several modules. First is the economy as a citizen in a country of your choice you must work to earn money, which you will get to spend for example, on food or purchase of weapons which are critical for your progress as a fighter. You will work in either private companies which are owned by players or government companies which are owned by the state. After progressing in the game you will finally get the opportunity to set up your own business and hire other players. If it prospers, we can even change it into a joint-stock company and enter the stock market and get even more money in this way.
In E-Sim, international wars are nothing out of the ordinary.
Become an influential politician.
The second module is a politics. Just like in real life politics in E-Sim are an extremely powerful tool that can be used for your own purposes. From time to time there are elections in the game in which you will not only vote, but also have the ability to run for the head of the party you're in. You can also apply for congress, where once elected you will be given the right to vote on laws proposed by your fellow congress members or your president and propose laws yourself. Voting on laws is important for your country as it can shape the lives of those around you. You can also try to become the head of a given party, and even take part in presidential elections and decide on the shape of the foreign policy of a given state (for example, who to declare war on). Career in politics is obviously not easy and in order to succeed in it, you have to have a good plan and compete for the votes of voters.
You can go bankrupt or become a rich man while playing the stock market.
The international war.
The last and probably the most important module is military. In E-Sim, countries are constantly fighting each other for control over territories which in return grant them access to more valuable raw materials. For this purpose, they form alliances, they fight international wars, but they also have to deal with, for example, uprisings in conquered countries or civil wars, which may explode on their territory. You can also take part in these clashes, although you are also given the opportunity to lead a life as a pacifist who focuses on other activities in the game (for example, running a successful newspaper or selling products).
At the auction you can sell or buy your dream inventory.
E-Sim is a unique browser game. It's creators ensured realistic representation of the mechanisms present in the real world and gave all power to the players who shape the image of the virtual Earth according to their own. So come and join them and help your country achieve its full potential.
Invest, produce and sell - be an entrepreneur in E-Sim.
Take part in numerous events for the E-Sim community.
